Названието Месоамерика е използвано за пръв път от Киркхоф, за да характеризира определена територия като културно-географска единица. Месоамерика обхваща земите на мексиканските щати Юкатан, Кампече, Кинтана Роо, Чиапас, а също и страните Белиз, Гватемала, Хондурас и западните райони на Никарагуа и Коста Рика. На тази територия е процъфтявала забележителната цивилизация майа.

Никой не знае какво точно означава името "майа". Според испански източници от времето на конкистата в различни части на Юкатан то се превежда по различен начин. Погрешно е да се смята че "майа" се отнася само за неголяма територия със столица Майапан. За пръв път се среща написано от перото на Бартоломе Колумб, брат на прочутия мореплавател, когато той разказва за срещата с индианци от Юкатан. Те нарекли земята, от която идват, "майа". Някои специалисти превеждат "майа" като "безводна страна", други смятат че е производно на презрителното подвикване "ахмайа", което означава "безсилни хора". Тоест - това понятие е възникнало от самите испанци когато те наричали така племената на индианците от Месоамерика. Най-разумно е да се приеме, че значението на названието "майа" е неизвестно, но с него обозначаваме една цяла култура на сродни племена.

Историята на маите като цяло се припокрива с тази на Месоамерика, тъй като те са най-многобройното население на тази територия. Затова в широк смисъл се говори за история на месоамериканските култури, а в тесен - на самата цивилизация на маите. Условно тази история се дели на три периода - предкласически (1500 - 300 г.пр.н.е.), класически (300 г.пр.н.е. - 900 г. от н.е.) и следкласически (900 - 1530 г. от н.е.). Това разделение е направено от Силванъс Морли. Трябва да се подчертае, че първите следи на маите - отпреди 3500 г. - не са на някакви примитивни хора, които правят първите си стъпки към създаването на високоразвита цивилизация. Те се появяват като носители на култура: строят градове, измерват времето, правят скулптури, имат йероглифна писменост. Сякаш наистина са слезли от някакъв космически кораб или са се спасили от потъващата Атлантида. Това известно време озадачава изследователите, но в резултат на продължителни разкопки са намерени много стели и надписи с дати, които са по-стари от най-древната стела в Тикал. (Именно тя се е смятала за първата изсечена дата и затова от там условно започва да се периодизира историята на маите.)
При разкопки в Куельо, Белиз, са намерени стели и надписи от 2400 г.пр.н.е., а в стела номер 9, намерена в Уашактун, Гватемала, е изсечена датата, от която маите де факто започват своето летоброене: 13.0.0.0.4 ахау 8 кумху - т.е. 3113 г.пр.н.е. Ерик Томпсън е определил точната дата и на нея се опират повечето от съвременните изследователи - 11 август 3114 г.пр.н.е. На нея се опират и авторите на фантастичните хипотези като Ерих фон Деникен, който "определя", че това е момента на експлозия на планетата Х, обикаляла дотогава между Марс и Юпитер, и от която на Земята се спасили хора, сега познати като маите (?!?!).
Спорове за това дали тази хипотеза е истина или не все още има. Неоспоримо е обаче едно - истинската, "земната" култура майа, е периодизирана в трите периода, определени още от Силванъс Морли. Затова - нека се спрем именно на тях.

История на Месоамерика

Предкласически период

Това е онази част от историята на месоамериканските култури, която се смята за времето на формиране и обособяване на съвсем отделна култура и цивилизация въобще. В началото, когато се е зараждала науката "майанистика", е имало спор за това кои са първите народи, създали развита култура на териториите на маите, тъй като някои находки от културата на олмеките са се оказвали по-стари от редица майански. (Тази култура учените наричат "Култура Ла Вента", на името на най-богатото находище от техни останки, тъй като има редица различия и между отделните племена олмеки.) За момента се смята, че маите в началния си период са "съжителствали" и са се развивали успоредно с олмеките, като по-късно олмекската цивилизация запада. Така остава само майанската.

Предкласическия период се разделя на три фази:

1. Нисша фаза - обхваща времето, когато икономическият живот се е основавал на събиране на хранителни растения и плодове, както и на лов и риболов. Постепенно се преминавало към домашно отглеждане на земеделски култури, към заседнал начин на живот и създаване на малки селища. От тази фаза са намерени малко находки на проста едноцветна керамика, украсена с декоративна пластика, както и произведения от обработен камък - остриета на стрели, копия и различни земеделски сечива. По-големи находки има на относно по-масови предмети като ножове, предмети от кост и дърво, използвани в бита, както и метате (каменни плоскости за смилане на царевица). Облеклото се състояло от тъкани, направени от памук и енекен (подобно на лен растение). Хората изповядвали анимистична религия с култуве към плодородието и смъртта.

2. Средна фаза - в нея царевицата се налага като основа на храненето и само се допълва от фасул, тикви и чушки. Появяват се първите села, церемониални центрове и жреци. (Това показва и по-високата степен на развитие на обществото, тъй като то вече не е заето само с мисълта за оцеляването си и може да създаде определен "излишък" - предпоставка за развитието на своеобразен управляващ елит. Намерените керамични предмети показват по-голямо разнообразие във формите, докато по отношение на цветовете произведенията продължават да са едноцветни. Изработват се украшения от нефрит. От особено значение в тази фаза е развитието на скулптурата. До нас са достигнали прочутите колосални каменни глави с негроидни лица, някои високи до три метра, и огромни олтари. В религията на маите навлиза с "пъргави скокове" и ягуарът като бог на дъжда, по-късно превърнал се в основно божество на маите.

3. Висша фаза - това е периодът на формиране на церемониални центрове, значението на които непрекъснато расте. Увеличават се и боговете, които условно започват да се делят на богове на простолюдието и богове на управляващата класа. Строителството е на висота - строят се огромни пирамиди. Развива се и изкуството, особено скулптурата, създават се първите каменни стели, на които са изобразени сцени, йероглифни надписи, числа от двадесетичната система с точки и чертички (простия, елементарен начин на изписване на числата при маите), дати, основани на два вида календари - слънчев (от 365 дни) и ритуален (от 260 дни). През тази фаза се появява и богът на огъня.

Следва един преходен период, който се нарича протокласически. През него се обособяват характерните черти на отделните култури, социалното разслоение, изграждат се внушителни култови сгради, стенописи с йроглифи и дати. Появява се и многоцветната декорация, която масово заменя едноцветната керамика.

Класически период

Това е времето на най-голямо развитие и просперитет. Разделя се на две фази:
1. Ранна фаза - тук настъпва бурно развитие на техниката, науката и изкуството. Тогава се изграждат величествените церемониални центрове, храмове, дворци на владетелите. Появяват се и съоръженията (стадионите) за игра с топка, което от своя страна е белег за все по-голямото развитие на обществото. В районите на маите се създават многобройни скулптурни паметници с дати от "дългото броене" и навлиза сложния начин за изписване на числата при маите (с йероглифи и изображения на човешки глави). Управлението е теократично, с добре изразени социални класи. Едва в тази фаза се установяват политически държавни единици с централизирана власт (своеобразни градове-държави). Въпреки това обаче този период е мирно време, между отделните метрополии не се водят войни и затова градовете от този период нямат защитни стени или други укрепления.

2. Късна фаза - тук процъфтяването достига своята кулминация, но най-силно в цяла Месоамерика то е в районите на маите. Продължава бурното строителство на церемониални центрове с много по-голямо архитектурно разнообразие. В изкуството, наред с религиозни елементи се забелязват и чисто граждански, които нямат сакрална стойност. Самата религия е сложна, с много божества - природни сили, растения, животни, космически тела, абстрактни концепции и прочие. Тази фаза се характеризира и с малките глинени фигурки, изобразяващи както божества и жреци, така и благородници, войни, играчи на топка, жени с високо обществено положение, обикновени хора и животни.

Последния перод е посткласическият (следкласически)

Следкласически период

Условно се нарича "период на дезинтеграция". Дели се също на две фази - ранна и късна:

1. Ранна фаза - по това време се засилва военният натиск на варваски племено по северните граници на Месоамерика, но все още не се зародила ацтекската цивилизация. Започват етнически преселения от централните райони на Мексико на юг и югоизток. Настъпва социално-икономически упадък, където силното разслоение и рязкото разделяне на класи на обществото си казва своето. Постоянно простолюдието се вдига на бунтове е възстания. Залинява културната дейност, но не и религиозната - основния стълб на тогавашното общество. Все повече се увеличават милитаристичните влияния и човешките жертвоприношения. Развиват се и нови държави. Около отделни градове вече се строят защитни стени и укрепления.

2. Късна фаза - това е просто продължение на предишната, като вече окончателно се формира ацтекския експанзионизъм и империализъм. Все повече територии на маите са покорени от младата ацтекска империя. Войните стават нещо обикновено. Около всички градове от това време се строят защитни укрепления. Изкуствата съвсем западат, като творците само копират стари мотиви и на практика няма развитие. Човешките жертвоприношения достигат абсурден връх, основно под ацтекско влияние. (Жертване на хиляди хора за един ден, в чест на бога на войната). Тази фаза - а с това и историята на цяла Месоамерика - завършва с пристигането на конкистадорите.

Краят

Краят на цивилизацията на маите е всъщност нещо много разтегливо. Не става дума за някакъв определен момент, а за цял период от време, започнал стотици години преди конкистата и завършил чак през 18 в. (?!?!), когато бил открит град Цибилчалтун. Оказало се че той все още се обитава, макар и в много упадъчно състояние.
В наше време е прието, че в голяма степен цивилизацията на маите залязва с идването на конкистадорите. Несъмнено тогава се доунищожава и разграбва по-голямата част от оцелялото до тогава културно наследство на маите. Затова - нека се спрем и на този мрачен и тъжен период.

Генуезкият капитан Кристобал Колон, известен повече като Христофор Колумб (1451-1506), на 12 октомври 1492г. достига един от карибските острови. Трите обрулени от бурите каравели "Ниня", "Пинта" и "Санта Мария" без особени поражения преминали Атлантическия океан и се оказали в напълно непознатите води на един напълно непознат континент. Това е момент, който ще промени целия свят, и то завинаги.
Колумб основал колонията Хвидад на остров Хиспаньола (дн. Хаити), смятайки че е достигнал островите около контитентален Китай. Той се завърнал там през 1496 г. но намерил колонията запустяла. През 1498г.отново предприел експедиция, този път към по-южната част на новооткритите земи. Неговият брат Бартоломео основал Санто Доминго на о. хаити, който бил и първата оцеляла колония. Като цяло атмосфера на униние и разочарование съпътствала първите открития на Колумб. Подправки и злато нямало, но кастилските благородници продължавали да търсят път към Индия, пробвайки по цялото крайбрежие на открития нов свят. Така те малко по малко започнали да откриват и самите маи, а тяхното залязващо общество и култура не отговаряли на очакванията и бляновете на испанците. Щяло да мине време преди да открият мощната и богата ацтекска империя, но през това време маите вече ще бъдат подложени на тотално ограбване, поробване и избиване.

Всъщност още Колумб е щял да "открие" самите маи, но не е искал да обърне кораба си след малкия индиански търговски кораб, който той и екипажът му съзрели при четвъртото си пътешествие през 1502г. Де факто първият контакт (за който знаем) между маите и испанците станал през 1511г., когато каравелата на капитан Педро де Валдивия се разбил в коралови рифове до източния бряг на полуостров Юкатан, на ширината на о. Ямайка. Спасили се 12 човека, които попаднали сред племе човекоядци, които веднага изяли Валдивия и още 4 души, а останалите оставили да се угояват. Те обаче успели да се спасят и попаднали сред друго племе, което воювало с първото. Там те били приети по-гостоприемно (само като роби), но скоро болест убила всички с изключение на Джеронимо де Агуилар, свещеник, и Гонзало Гереро, моряк. Те заживели сред маите, близо до град Тулум, с неговите дворци и укрепителни съоръжения. Научили езика на маите, спечелили доверието им и се издигнали до ранга на съветници на местния владетел. Така, когато през 1519г. Ернандо Кортес предприел завоевателен поход към ацтекската империя първо спрял на Юкатанския бряг, където привлякъл Агуилар като преводач. Гереро отказал, тъй като добре знаел какво точно иска конкистадорът. Той предпочел да остане при маите, оженил се за индианка, имал три деца (първите метиси) и станал дори военен вожд. Бил се срещу бившите си сънародници и през 1536г. загинал в битка в западен Хондурас, превръщайки се в първия борец за свобода в Централна Америка.

Тогава започва и поголовното поробване на маите и безочливото им ограбване. Малко по малко испанците започват да създават все нови и нови селища, като по пътя си рушат, грабят, убиват и изнасилват. И то съвсем безсмислено. Постепенно цивилизацията на маите започва да изчезва. Разрушават се ценни произведения на изкуството, като цялото това мракобесие е отприщено след зловещото престъпление, станало на 12 юни 1562г. в юкатанския град Мани. Тогава всички намерени ръкописи, кодекси, статуетки, фигурки (керамични естествено; златните отдавна са претопени на кюлчета) и други "дела на дявола" са струпани на централния площад и са изгорени под зоркото око на Диего де Ланда, провинциалният духовен глава на Юкатан. "Намерихме у тях много книги. И тъй като те не съдържаха нищо друго освен суеверия и дяволски измами, всичките ги изгорихме, което те посрещнаха с много мъка и което им причини голяма болка."

Скоро след това в Мани пристига на инспекция епископ Торал, който веднага освобождава затворниците и изпраща главния виновник на съд. Де Ланда заминава за Испания и още по пътя започва да пише "Изложение за събитията в Юкатан", предназначено като оправдателна пледоария за неговите дела. Тази книга е една от двете най-подробни и най-пълни литературни творби от онова време, от които черпим информация за живота на маите, и колкото и невероятно да звучи - деветдесет и девет на сто от това, което знаем днес за маите, се дължи на тях. (Другата книга е "Истинската история за завоюването на Нова Испания" на Кортесовия войник Бернал Диас дел Кастильо.)
Така постепенно маите са почти напълно заличени от лицето на Земята и Месоамерика постепенно потъва в забрава.

Интерес към забравената култура

През 1836г. някакъв мексикански полковник на име Гарлиндо обикалял затънтени селца в Юкатан и Средна Америка, за да набира младежи за войската сред местното население. В рапорта си споменава за свое странно откритие: в бездънните глъбини на девствената гора внезапно се натъкнал на загадъчни, необикновено стари развалини, покрити с барелефи и обрасли с буйна растителност. Три години по-късно, неизвестно как, рапортът попаднал в Ню Йоркския адвокат Джон Лойд Стивънс, любител археолог, който бил пътувал вече в Египет, Арабия, Палестина и Гърция (и то минавайки през североизточните територии на мракобесната Османска империя, тоест - територията на днешна България). Той се запалил изключително много относно откритието на Гарлиндо и решил да предприеме експедиция към тези тайнствени руини, като убедил един свой приятел - художникът Фредерик Кейтърууд - да участва. През 1839г. експедицията достигнала границата между Хондурас и Гватемала. След като спечелвал местното население на своя страна и немалко препирни с бродещите въоръжени до зъби отряди на тримата различни претенденти за президент на страната, най накрая се добрали до Копан. Там те направили редица изследвания: измервали, описвали, а Кейтърууд рисувал. Така се родила изключително популярната книга "Събития през време на едно пътуване до Средна Америка, Гватемала и Юкатан". Тя се превърнала в сензация, но сериозните учени не повярвали веднага. Едва когато в 1842 французинът Ф. дьо Валдек издал "Романтично и археологическо пътуване из пронциите на Юкатан", което вече предизвикало историците-изследователи да се поразровят из старите испански източници за повече информация. Последвали ги редица учени - археолози, етнолози, историци, както и хора с не съвсем научен интерес. Важното обаче е, че така забележителната цивилизация на маите била извадена от зеленото блато на девствената американска джунгла и покритата с дебел слой прах история на Америка.

От началото на 20в. изследванията и разкопките в известните и новооткрити центрове на древни цивилизации в Мексико набират скорост. Развива се реставрацията и консервацията, което се поощрява от нарастващия международен интерес и туризма. Организират се експедиции, финансирани от американски университети, институти и фондации, както и от мексиканското правителство. Все по-често започват да се споменават имената на изтъкнати учени и специалисти, които пишат и ярки произведения. Наред с тях се появяват и редица автори на фантастични хипотези, гледащи на цялата наука като на "шарлатанство" (както и науката гледа на тях), които лансират редица хипотези, заключаващи се до това, че или маите са пришълци от друга планета, или че най-малкото са били посещавани от такива. Най-известният писател в тази сфера е безспорно Ерих фон Деникен, който е автор на редица бестселъри в тази област. Интересното при него е, че пари за експедициите си (както и за редица международни семинари, симпозиуми и срещи на тема "Астронавти в древноста") той печели от хонорарите за самите си книги.

Като сериозни научни трудове относно маите могат да се посочат редица книги. Например "Древни цивилизации в Мексико и Централна Америка" на всепризнатия авторитет по всички въпроси относно маите Джоузеф Хърбърт Спиндън, "Древните маи" на Силванъс Гризуолд Морли, както и редица книги на известния Ерик Томпсън. Можем да споменем и Майкъл Коу, който често противоречи на споменатите вече автори. Като учени безспорно на първо място трябва да се посочат Алберто Рус и Юрий Кнорозов. Те само участват в редица специализирани издания (без да пишат собствени книги), най-доброто от които е "Мексико през вековете".

Коментари

B

i

u

Quote

Code

List

List item

URL

Име *
E-mail (за потвърждение и отговор)
Код   

Публикувай

Покажи/Скрий формата за коментари