Колкото до "Попол Вух" - тя е разчетена изцяло. В нея по удивителен начин се съчетават вярванията на маите за създаването на света и човека, магия и действителност, легенди и история, символи и алегории, минало и настояще. А сюжетът й е с толкова фантастични елементи, че само той е достатъчен да се определят божествата на маите като пришълци от други светове. Според авторите на фантастични хипотези, разбира се.

Като цяло, ако се вярва на прекалено оптимистичните оценки, седемдесет или дори осемдесет процента от йероглифите на маите са разчетени. Сравнително лесно учените се справят с тези, отнасящи се до астрономически и математически понятия, но остават безброй текстове, които се срещат в изобилие по големи и малки центрове, по стели, скулптури, керамични съдове. Съмнения предизвикват и различията в преводите на едни и същи текстове. Авторитетни учени изразяват резерви към редица от тях, други направо ги отхвърлят. Като цяло най-голям напредък е постигнат при преводите на онези части от кодексите, свързани с календара, астрономията и религията на маите, но пълната победа е все още далеч.

Числата

Както вече стана ясно, математиката и свързаните с нея понятия, са почти напълно разгадани. Така сега вече ние знаем как маите са пишели числата, как са смятали и проектирали. Ето накратко сведения за това:
Маите използвали двадесетичната система. Има различни теории за това как са достигнали до идеята за нея. Като например - пръстите на краката и ръцете общо са 20, и понеже първоначално са смятали на пръсти - системата, която се получава, е двадесетична. Само че - ние използваме десетичната; значи ли това че не сме забелязали пръстите на краката си? (В древна Индия броенето ставало с пръстите на двете ръце.) А какво да кажем за културите, които използват шестдесетичната система?! Според официалната версия на мексиканските историци жителите на Месоамерика не само че не обръщали внимание на краката си, ами и пренебрегвали едната си ръка. Според тях маите извели своята двадесетична система само с петте си пръста: от 1 до 5 - с отворена ръка, от 6 до 10 - със затворена, от 11 до 15 - пръстите отворени и присвити, като гребло, и от 16 до 20 - същото гребло, но затворено. Естествено, някои учени не го приемат. Самата поява на двадесетичната система се приписва на племената наоа - едно от майанските племена, но и за това споровете продължават.
Цифровата система на маите се смята за гениална, тъй като е изключително проста и по-ефикасна от нашата. Използва се позиционния принцип, като цифрите си имат тегло, също като при нашата, десетична система, но разположението е вертикално, а не хоризонтално. И при това имат само 3 знака: точка за единица, тире за петица и стилизирана морска раковина за нула. Раковината обаче се е използвала само в ръкописи; в каменните текстове се използват други знаци - например четирилистно цвете. Освен това, ръковината означава и 20. С точка върху нея става 21. Тъй като обаче тя се изписва сравнително по-трудно от точката и тирето - то когато някоя цифра е 20 пъти по-голяма от долустоящата, нулата направо се изпуска. (При нашата десетична система не е така.)
Така например, 5 се изписва само като тире, стоящо най-ниско; тоест - 5 с тегло единица. 19 се изписва като три тирета и четири точки върху тях - всичко това в най-ниското ниво; така имаме 3х5+4х1=19. 20 се изписва като 1 на второто ниво и раковина на първото; така имаме 1х20+0х1=20. 21 е точка на долното ниво и точка на второто: 1х20+1х1=21. 59 ще е три тирета и четири точки на първото ниво и две точки на второто, тоест: 2х20+19х1=59. Следващото число е 60: просто три точки на второто ниво и раковина на първото - 3х20=60.
Така теглото на първото ниво е 1, а на второто е 20. Само че тук има едно уточнение - теглото на третото ниво трябва да е 400 (20х20), а е само 360. Странно, нали? Нарушение на принципа?!?! Да, само че с практическа цел: това е броят на дните в една година: 18 месеца по 20 дни - общо 360 дни. По-нагоре принципът се възстановява: първоначалното число на четвъртото стъпало е 7200 (360х20), на петото 144000 (7200х20) и така нататък. Някъде от височините на тази стълба може да се надникне в свещения град Копан. На една от стелите е разчетена още една начална дата от летоброенето на маите - 5041738г.пр.н.е. Естествено, за сериозните учени тя е просто митическа, докато за авторите на фантастични хипотези - не е.

За да направят живота на учените, които ще ги изследват след време, по-сложен, маите създали още един вид записване на числата - с йероглифи, изобразяващи човешки глави. Числата от 1 до 12 се рисуват (по-точно се изсичат, тъй като това е начинът за записване на числа по стени на сгради или по стели) като в главата се изменя някой детайл. Нулата е почетена с отделна глава. Тези 13 ваианта на човешки глави съответстват на различни божества - покорители на съответните цифри. За останалите седем - от 13 до 19, се използват главите от 3 до 9, но без долна челюст. Символ на 20 е череп.
И колкото и смешно да ви се струва - има и трета система, която се ползвала в изключителни случаи, особено при жертвоприношения. Това е човешката фигура. Някъде по тялото на фигурата са разположени детайлите, символизиращи съответното число.

Това са фактите. Така са смятали и изписвали числата си. Независимо дали ще приемете хипотезите, че маите са пришълци от космоса или само са се развили под влияние на такива, или тези, че са просто една от силно развитите в древноста цивилизации - вие сигурно няма да сте сред изследователите им. Затова - какво друго ви остава - освен да се пробвате да напишете рожденната си дата по техния начин, например?!
Пробвайте ...

Коментари