Когато човек започне да се занимава, макар и чисто любителски, с култура и цивилизация на маите, то на моменти със сигурност у него ще се породи съмнението, че едва ли не маите са правили всичко с едничката мисъл да затруднят максимално изследователите, които по-късно ще се заемат с тях. Това с пълна сила се отнася за каленадара им. Почти навсякъде из огромната им територия има надписи с изсечени дати, които майанистите по-късно трябвало да приравняват на датите от нашия календар. А това далеч не е приятна работа.

Маите са имали де факто два календара: Цолкин - свещен и ритуален календар, и Хааб - слънчев календар, отговарящ на Грегорианския. Основна единица и за двата календара е кин (ден). Двадесет кина образуват един уинал (месец), а осемнадесет уинала правят един тун (година). Петте липсващи дни образуват един нещастен месец, наречен Уайеб (безимен). Годината на маите започва на 23 декември, в деня на зимното слънцестоене, което астрономите им явно също добре са познавали. Някои учени предполагат, че маите са имали и по-малки подразделения на времето - часове, минути и секунди - но данни за това не са намирани. Други казват, че са нямали.

Ритуалният календар Цолкин се състои от 260 дни (13 месеца по 20 дни). Със собствено име разполага всеки ден от месеца, но поредните номера са само тринадесет, колкото са дните на седмицата. Номерът на четиринадесетия ден е пак 1, както и на 27-я. Затова в първия месец дните са били наредени така:

/ Дните в един месец от Цолкин /

Новият месец е просто продължение на стария: 8. Имиш, 9. Ик и т.н.

Слънчевият календар Хааб от 365 дни се образува от 18 месеца по 20 дни и един от 5. Те също са удостоени с наименования (и съответни йероглифи): Поп, Уо, Сип, Соц, Цек, Шул, Йашкин, Мол, Чен, Йаш, Сак, Сех, Мак, Кинкин, Муан, Паш, Кайаб, Кумху, Уайеб. Първият месец от годината е Поп, започва датата "0 Поп" и завършва с "19 Поп". (При маите първата цифра не е 1, а 0.) Последният ден на годината е "4 Уайеб".

Маите вярвали, че магическото число 13, в комбинация с 20, контролира жизнения път на човека от рождението до смъртта. За нормалното развитие на живота и времето било необходимо свещеният и слънчевият календар да се обединят, да тръгнат едновременно от първия си ден и да се срещнат на изходната си точка. Така се образува известното "календарно колело" на маите. Представете си го като комплект от две зъбни колела: едното с 260 зъба, а другото с 365. Двете колела се завъртата едновременно - малкото с първия си ден "1 Имиш", а голямото с "0 Поп". За да се срещнат отново трябва да изминат точно 18980 дни, или 52 години. Този 52 годишен цикъл за маите е век, възприет впоследстиве и от ацтеките. Самото число 52 добива магическо значение и с него са свързани редица церемонии и традиции.

Всички опити да се обясни произхода на ритуалния календар при маите остават напразни. Не е убедителна хипотезата, според която тези 260 дни са времето, необходимо да се приготви земята за засаждане на царевицата до прибирането на реколтата; просто периодът за подготовката на земята и отглеждането на царевицата е твърде разтеглив. Но, където науката е безсилна, бързо се наместват други хипотези. Особено енергични са авторите, които поддържат тезата, че маите са пришълци от друга планета (най-малко техните жреци или поне Кукулкан). За тях Цолкин е календар на друга планета. Който не вярва - да докаже обратното.

Колкото до отчитането на времето - маите имат няколко начина за това. Двата най-известни такива са т.нар. "дълго броене" и "кратко броене". Първото предизвиква истинско учудване с това колко всеобхватно е то: границите му обхващат периоди от един ден до милиони години. Ето я и самата система:

Лесно е да се сметне, че един алаутун има почти 63 милиона години. Сигурно не е сложно да се изчисли колко алаутуна, кинчилтуна и прочие влизат в 90 милиона или 400 милиона години. А това са числа и дати, намирани в надписи от Киригуа. По-сложен е въпросът защо въобще ги има. (Естествено, не и за авторите на фантастични хипотези.)
За да датират отделни събития история на маите, те трябвало да се опрат на някаква начална точка, от която да започнат своето летоброене. Ако вярваме на Киригуа за тази първа "митическа дата", маите са си избрали 13.0.0.0 4 Ахау 8 Кумху, или според нашия календар - съобразно общоприетата система за корелация - тя е 12 август 3113г.пр.н.е. (Според други е 11 август 3114г.пр.н.е.) За сериозните учени тази дата е митическа - с оглед на днешното равнище на познанията ни за културата майа, и такава ще си остане докато не се открият неопровержими археологически доказателства за обратното. От друга страна, според Ерих фон Деникен, Александър Казанцев, Юрий Морозов и други автори на фантастични хипотези това е датата, в която на планетата Х, кръжаща между Марс и Юпитер, е станал гигантски катаклизъм, планетата била разрушена, а населението й се е спасило на земята и днес ние го знаем като "маите". От самата планета са останали множество скални късове, които сега образуват астероидния пояс между Марс и Юпитер.

(Независимо дали ще повярвате на тази хипотеза или не - интересно е да знаете например, че астрономията отдавна е определила и възприела като научно доказана хипотезата, че астероидния пояс не се състои от остатъци на разрушена планета, а е по-скоро скупчване на "планетезималии", т.е. скални късове, които са щели да образуват друга планета, но за това е попречило мощното гравитационно поле на Юпитер.)

В края на 9в. от н.е. започва упадъкът на културата майа в централните райони и нахлуването на чужди завоеватели. През този период се губят много от познанията на маите, свързани с календарите. Така и жреците спрели да отчитат времето по системата на "дългото броене", а си служели с една опростена система, наречена "кратко броене". Един цикъл обхваща само 13 катуна - малко повече от 256 години. Катунът се изобразявал с деня, в който свършва - денят Ахау. С тази система се слага край на изумителната точност на календарите, тъй като се допускат грешки до десетина години.

Освен Цолкин и Хааб, които и без други системи за отчитане на времето създават на учените достатъчно главоболия, маите имали още начини за това. Ерик Томпсън, изучавайки йероглифите на някои паметници, стигнал до заключението, че съществувал и някакъв "езотерически" календар от 819 дни. Той се основавал на религиозните вярвания в различни божества - седем земни, девет подземни и 13 небесни. Комбинацията 7х9х13 дава и този цикъл от 819 дни.
Освен това има и един съкратен вариант на дългото броене, но той не е възприет като отделен календар. При него се отчитат само дати, наречени "финали" и представляват финалните дати на определени периоди, основно катуни. Ако при записването на датата се спомене поредния номер на катуна - то датата е край на един период от 949 бактуна, или някакви си 375000 години. Ако обаче не се спомене поредния номер на катуна - то става въпрос за период от 949 катуна, тоест "само" 19000 години.
Не случайно някои автори казват, че маите направо били обсебени от идеята за времето. Сякаш са живели само с единствената натрапчива мисъл за бъдещето, за миналото и като че ли подминавали с лека ръка настоящето.

Коментари

B

i

u

Quote

Code

List

List item

URL

Име *
E-mail (за потвърждение и отговор)
Код   

Публикувай

Покажи/Скрий формата за коментари